Изолационните материали не са задължителни, но по желание могат да се използват при монтирането на сайдинга. Така се повишават енергоспестяващите резултати с редуциране на топлинните загуби с 40-60% и се постигат положителни икономически показатели. Топлопроводимостта се определя от два фактора – дебелина на изолацията и коефициент на топлопроводимост.

Има линейна зависимост в изменението на коефициента на топлопроводимост, т.е. когато коефициента на топлопроводимост на материала е два пъти по-малък и загубите на топлина са два пъти по-малки. Зависимостта обаче за дебелината на изолацията е експоненциална, т.е. колкото е по-дебела изолацията, толкова по-малки са топлинните загуби.

Изолационният материал се поставя между профилите на носещата конструкция и се покрива с парапропоскливо фолио. Обикновено изборът на изолация се свежда до стиропор (EPS експандиран пенополистерол) или фибран (XPS есктрудиран пениполистерол).

Стиропорът е микропорест с 95% въздух в обема си. Въздухът е затворен в микроскопични сфери, подредени в полимерна решетка. Структурата на EPS му придава качества като: добра здравина, огнеустойчивост (клас В1), минимална деформативност и ограничена паропропускливост (дишащ материал). Коефициента на топлопроводимост на материала е λ = 0,031–0,040 W/mK при плътност ρ = 16-35 кг/м3. Това го прави подходящ за изолиране на фасади, стени, подове и др. От друга страна XPS (фибран) е подходящ за тавани, сутерени, покривни плочи и др. Този материал не е подходящ за влажни места и е с коефициент на топлопроводимост λ = 0,030–0,036 W/mK. XPS също е полимер, но с различно оформени миикропори, които са по-малки и с по-затворена структура. Това го прави абсолютно влаго- и паронепропусклив с устойчивост към стареене.

Тези сравнения на характеристиките доказва стиропорът като най-подходящ за външно саниране. Дебелината на EPS плочите при външно саниране се приема,че може да варира от 50 до 100 мм.